Trabant осиротя, но култът към него не умира Articles - Auto News

Trabant осиротя, след като миналата седмица на 91-годишна възраст в Цвикау се спомина неговият създател – конструкторът Вернер Ланг. Според съобщения в медиите той е починал от сърдечно заболяване. Неговото творение, легендата на социалистическото автомобилостроене, вече не се произвежда от над 20 години, но популярността му и култът към него сякаш нарастват с всеки изминал ден. Факт е, че когато публикуваме снимка на Trabant във Facebook-страницата, тя традиционно е сред първенците по „лайкове“. Причината едва ли се крие във факта, че Trabant не страда от корозия. Роденият през 1957 г. автомобил е символ на цяла епоха, която, ако съдим по това, което се случва по софийските улици тези седмици, все още не иска да си отиде.
Първите „трабита“, които излизат от завода в Цвикау в тогавашната ГДР, са с пластмасова (а не картонена, напук на легендите) каросерия, предвид факта, че след Втората световна война Европа страда от дефицит на метал, и с двигател с макс. мощност 18 к.с. По-късно тя е увеличена до 26 к.с. През 80-те години са произведени около 3 млн. бройки от него, а тогавашното население на Източна Германия е 16 млн. Т.е. - на всеки пети жител се пада по един „траби“. Реално мъничкият, симпатичен, намиран от някои за грозноват автомобил е това, което е Ford T за американците – качва на колела цяла една нация, че дори и няколко, ако броим всичките членове на СИВ.
Любопитен факт е, че навремето „трабита“ са внасяни и в така наречените „капиталистически“ страни – Гърция, Холандия, ЮАР и др.
Днес Trabant е станал част от попкултурата - можем да го срещнем на най-невероятни места. Някои от тях все още красят покривите на малки гаражчета за ремонт и доставка на части за коли на старо, други са част от интериора на модни и не чак толкова модни рок-кафета и ресторанти (в Пловдив имаше култово заведение „Трабанта“ навремето), трети са кацнали по високи стълбове, също с декоративна цел, а в тях гнезда са свили щъркели. Дори U2 използват няколко „трабита“, боядисани в психодилик бои, като част от декора си в концерта през 1992 г. Някои от тях пък играят ролята на осветителни тела в берлинското и дъблинското Hard Rock Cafe.
В родния Цвикау Trabant има дори паметник наред с композитора Роберт Шуман, който също е оттам. Монумент на автомобила съществува и в Прага, а скулптурата се казва „Quo Vadis“ (от лат. „Къде отиваш“) и е посветена на политическите бежанци от бившата ГДР, напускали родината си зад волана на Trabant. Подобна скулптура има и в София – в парка на Националната художествена галерия (бившата царска градина). Повечето от нас вероятно помнят и емблематичния трабант на Соломон Паси.